Факторингови сделки

С ориентацията на нашата страна към пазарна икономика в теорията и практиката на финансовите и търговските отношения навлязоха редица нови термини и понятия. Заговори се за франчайзинг, факторинг, форфетиране, фючърси, суапи и други. В световната финансова практика те са познати отдавна и имат широко приложение, но у нас все още правят първите стъпки.

Факторингът според определението в т.24 на §1 от допълнителните разпоредби на ЗКПО "е сделка, при която едно лице (фактор) купува по силата на договор за цесия еднократни или периодични парични вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги, като поема риска от събирането на тези вземания срещу заплащането на определено възнаграждение".
Факторинговите сделки са предмет на дейност, както на банките, така и на небанковите финансови институции.
Договорът за факторингова сделка е двустранен, възмезден и дългосрочен и съдържа елементи на договора за цесия и договора за извършване на услуга. Отношенията по факторингова сделка включват три страни:

• предприятие, което продава стоки или услуги с отсрочено плащане;
• предприятие купувач на стоки или услуги, което е платец по сделката с предприятието продавач;
• фактор - лице (банка, небанкова институция, предприятие), което действа като агент, поемайки задължението да събере вземането от купувача платец и да го предостави на продавача.
  Прехвърлянето на вземането се оформя по реда на чл.99 от ЗЗД с цесия.